Jan 30, 2016, 10:42 AM

Дъждовното лято на 2005-а

  Poetry » Civic
374 0 0

С предизборен глъч, с обещания щедри

в червено-син-жълтав десен –

тъй лятото почна с лъжите на едро

и Господ, от туй възмутен,

 

изпрати потопа на бедните хора

със бури, градушки и кал.

Отнесе порой живинките по двора

и срина къщята без жал.

 

Селата-Венеции паднаха ничком,

дорде депутати решат

Доган или царот или пък Станишко

за премиер да нагласят.

 

И чалга в ефира курортен ще маже

слуха със сладникавост пак.

Тъй лятото свърши – угарка на плажа,

безмилостно смачкана с крак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...