30.01.2016 г., 10:42

Дъждовното лято на 2005-а

371 0 0

С предизборен глъч, с обещания щедри

в червено-син-жълтав десен –

тъй лятото почна с лъжите на едро

и Господ, от туй възмутен,

 

изпрати потопа на бедните хора

със бури, градушки и кал.

Отнесе порой живинките по двора

и срина къщята без жал.

 

Селата-Венеции паднаха ничком,

дорде депутати решат

Доган или царот или пък Станишко

за премиер да нагласят.

 

И чалга в ефира курортен ще маже

слуха със сладникавост пак.

Тъй лятото свърши – угарка на плажа,

безмилостно смачкана с крак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...