Дъждът е Казанова

13 abr 2014, 11:54

Poesía

579 0 11

Дъжд помилва с водни пръсти
тежките от сладък дъх акации.
Нещо им шептя до късно,
а пък те - прегръщаха го с грация.
Дълго гали по челата
и целува сините глицинии.
На тополите листата
бяха му клавиши клавесинни.
По гераниума ален
хлъзна кадифени, жадни устни,
(виолетките, едва ли
да засипе с ласки е пропуснал.) ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Дъждът е Казанова

Искате да прочетете повече?

Propuestas