Дъждът е Казанова

Apr 13, 2014, 11:54 AM

Poetry

580 0 11

Дъжд помилва с водни пръсти
тежките от сладък дъх акации.
Нещо им шептя до късно,
а пък те - прегръщаха го с грация.
Дълго гали по челата
и целува сините глицинии.
На тополите листата
бяха му клавиши клавесинни.
По гераниума ален
хлъзна кадифени, жадни устни,
(виолетките, едва ли
да засипе с ласки е пропуснал.) ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Дъждът е Казанова

Want to read more?

Random works