Apr 13, 2014, 11:54 AM

Дъждът е Казанова 

  Poetry
516 0 11

Дъжд помилва с водни пръсти

тежките от сладък дъх акации.

Нещо им шептя до късно,

а пък те - прегръщаха го с грация.

 

Дълго гали по челата

и целува сините глицинии.

На тополите листата

бяха му клавиши клавесинни.

 

По гераниума ален

хлъзна кадифени, жадни устни,

(виолетките, едва ли

да засипе с ласки е пропуснал.)

 

Чувах как с копнеж сонети,

в тиха преданост, шептя в тревата

и озонени куплети

от ръмеж написа по цветята.

 

Цяла нощ дъждът ухажва,

обладава моята градина.

Призори, с целувка влажна,

дъхав, нежен – просто я отмина...


Р. Даскалова

© Радост Даскалова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??