Дъждът е Казанова
665
0
11
Дъжд помилва с водни пръсти
тежките от сладък дъх акации.
Нещо им шептя до късно,
а пък те - прегръщаха го с грация.
Дълго гали по челата
и целува сините глицинии.
На тополите листата
бяха му клавиши клавесинни.
По гераниума ален
хлъзна кадифени, жадни устни,
(виолетките, едва ли
да засипе с ласки е пропуснал.)
Чувах как с копнеж сонети,
в тиха преданост, шептя в тревата
и озонени куплети
от ръмеж написа по цветята.
Цяла нощ дъждът ухажва,
обладава моята градина.
Призори, с целувка влажна,
дъхав, нежен – просто я отмина...
Р. Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
