29 abr 2008, 18:40

Дъждът и аз  

  Poesía » Del paisaje
878 0 6
 

Извалял се, тъй пороен,

неумолим, потискащо нищожен,

отчаян, чакан и доволен,

докосна ме, погали ме,

изплака в мен покорен.

 

Огледа се във дълбината

на очите мои чисти,

пробуди с остър вятър голотата

на прозрачните ми чудни мисли.

 

Потърси ме, поиска ме,

обви ме със студените си капки,

за лошо и добро ориса ме,

усети чувствата ми жалки.

© Теди Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??