29.04.2008 г., 18:40 ч.

Дъждът и аз  

  Поезия » Пейзажна
781 0 6
 

Извалял се, тъй пороен,

неумолим, потискащо нищожен,

отчаян, чакан и доволен,

докосна ме, погали ме,

изплака в мен покорен.

 

Огледа се във дълбината

на очите мои чисти,

пробуди с остър вятър голотата

на прозрачните ми чудни мисли.

 

Потърси ме, поиска ме,

обви ме със студените си капки,

за лошо и добро ориса ме,

усети чувствата ми жалки.

© Теди Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??