Извалял се, тъй пороен,
неумолим, потискащо нищожен,
отчаян, чакан и доволен,
докосна ме, погали ме,
изплака в мен покорен.
Огледа се във дълбината
на очите мои чисти,
пробуди с остър вятър голотата
на прозрачните ми чудни мисли.
Потърси ме, поиска ме,
обви ме със студените си капки,
за лошо и добро ориса ме,
усети чувствата ми жалки.© Теди Георгиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
