Дъждът и аз
Извалял се, тъй пороен,
неумолим, потискащо нищожен,
отчаян, чакан и доволен,
докосна ме, погали ме,
изплака в мен покорен.
Огледа се във дълбината
на очите мои чисти,
пробуди с остър вятър голотата
на прозрачните ми чудни мисли.
Потърси ме, поиска ме,
обви ме със студените си капки,
за лошо и добро ориса ме,
усети чувствата ми жалки.Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теди Георгиева Все права защищены
