16 sept 2008, 19:35

Дъждът на безразличието

  Poesía
1K 0 8

В дъждовен град дъждовни хора

измиват чувствата си всеки ден.

Да трогна техните души не мога,

дъждът излива се, порой и в мен.

 

Лицата стават толкоз гладки,

прозрачни погледите са дори.

Сълзите...?! Те са вече сладки,

нали дъждът ги сътвори.

 

И плах през улиците водни тичам,

пропит до костите си чак.

Не искам с никого да си приличам,

но как измива се водата, как?

 

Че ти си вечен, знам прекрасно.

Бездушен дъжд, за миг поспри!

Над облаците, може би, е ясно

и слънчев лъч със топлота ще ме дари.

 

Със хладни струи миеш всичко.

Водата безпощадна е, навред попива.

Но направи за мен поне мъничко!

Душата, цветната, недей измива!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Рашков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ако все пак се поизмие...пращам ти от моя слънчев цвят!!!
  • "В дъждовен град дъждовни хора измиват чувствата си всеки ден." Прекрасно начало, стихът ти е... Браво!
  • Повече цветни души по красив свят! Стихът ти оцветява поздравления!!
  • Той преминава през душата, и тя свети още по красива и цветна!
    Поздрав, Пламка!
  • "Душата, цветната, недей измива!"

    !!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...