Прокопи (Пламен Рашков)
49 186
16 sept 2008, 19:35

Дъждът на безразличието 

  Poesía
767 0 8

В дъждовен град дъждовни хора

измиват чувствата си всеки ден.

Да трогна техните души не мога,

дъждът излива се, порой и в мен.

 

Лицата стават толкоз гладки,

прозрачни погледите са дори.

Сълзите...?! Те са вече сладки,

нали дъждът ги сътвори.

 

И плах през улиците водни тичам,

пропит до костите си чак.

Не искам с никого да си приличам,

но как измива се водата, как?

 

Че ти си вечен, знам прекрасно.

Бездушен дъжд, за миг поспри!

Над облаците, може би, е ясно

и слънчев лъч със топлота ще ме дари.

 

Със хладни струи миеш всичко.

Водата безпощадна е, навред попива.

Но направи за мен поне мъничко!

Душата, цветната, недей измива!

© Пламен Рашков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??