Дъждът на безразличието

Sep 16, 2008, 7:35 PM

Poetry

768 0 8

В дъждовен град дъждовни хора

измиват чувствата си всеки ден.

Да трогна техните души не мога,

дъждът излива се, порой и в мен.

Лицата стават толкоз гладки,

прозрачни погледите са дори.

Сълзите...?! Те са вече сладки,

нали дъждът ги сътвори.

И плах през улиците водни тичам,

пропит до костите си чак.

Не искам с никого да си приличам,

но как измива се водата, как?

Че ти си вечен, знам прекрасно.

Бездушен дъжд, за миг поспри!

Над облаците, може би, е ясно

и слънчев лъч със топлота ще ме дари.

Със хладни струи миеш всичко.

Водата безпощадна е, навред попива.

Но направи за мен поне мъничко!

Душата, цветната, недей измива!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

EliTa (Ели)

2008-09-16T21:09:57+03:00

ако все пак се поизмие...пращам ти от моя слънчев цвят!!!
infinityNoMore (Ели ИзбериСи)

2008-09-16T21:02:37+03:00

"В дъждовен град дъждовни хора измиват чувствата си всеки ден." Прекрасно начало, стихът ти е... Браво!
real_def

2008-09-16T21:00:46+03:00

Повече цветни души по красив свят! Стихът ти оцветява поздравления!!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2008-09-16T20:42:27+03:00

Той преминава през душата, и тя свети още по красива и цветна!
Поздрав, Пламка!
Ивана59 (Иванка Гичева)

2008-09-16T20:36:06+03:00

"Душата, цветната, недей измива!"

!!!
niko_niko (Нико Ников)

2008-09-16T20:14:02+03:00

много ми хареса.
inakrein (Илияна Каракочева)

2008-09-16T19:56:53+03:00

Харесва ми идеята!
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

2008-09-16T19:46:13+03:00

душата трябва да е цветна...наистина!!!!!