27 nov 2010, 15:22

Дъждът разказва

744 0 0

Стана тъмно изведнъж...

в душата ми закапа дъжд... 


Тъжна вечер твоите очи сега рисува.

Самотата е отново с мен и

тази нощ с изгубените ми мечти танцува!


 Забравен танц на нежност,

забравена любов изплуваха в мрака,

когато тебе никога те няма и не чуваш моя зов.

 

Дъждът говори вместо мен сега...

Обичам те! Потъвам в самота!

 

Истински спомена за нашата любов

аз още тайно пазя...

макар сърцето ми от болка да изгаря! 

 

В мигове на тишина по твоите стъкла

дъждът ще трополи...

Това съм аз! Позна ли ме...?

Това са моите сълзи...!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....