Nov 27, 2010, 3:22 PM

Дъждът разказва

  Poetry » Love
741 0 0

Стана тъмно изведнъж...

в душата ми закапа дъжд... 


Тъжна вечер твоите очи сега рисува.

Самотата е отново с мен и

тази нощ с изгубените ми мечти танцува!


 Забравен танц на нежност,

забравена любов изплуваха в мрака,

когато тебе никога те няма и не чуваш моя зов.

 

Дъждът говори вместо мен сега...

Обичам те! Потъвам в самота!

 

Истински спомена за нашата любов

аз още тайно пазя...

макар сърцето ми от болка да изгаря! 

 

В мигове на тишина по твоите стъкла

дъждът ще трополи...

Това съм аз! Позна ли ме...?

Това са моите сълзи...!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...