Стана тъмно изведнъж...

в душата ми закапа дъжд... 

Тъжна вечер твоите очи сега рисува.

Самотата е отново с мен и

тази нощ с изгубените ми мечти танцува!

 Забравен танц на нежност,

забравена любов изплуваха в мрака,

когато тебе никога те няма и не чуваш моя зов.

Дъждът говори вместо мен сега...

Обичам те! Потъвам в самота!

Истински спомена за нашата любов

аз още тайно пазя...

макар сърцето ми от болка да изгаря! 

В мигове на тишина по твоите стъкла

дъждът ще трополи...

Това съм аз! Позна ли ме...?

Това са моите сълзи...!