25 nov 2009, 11:01

Дълбока диря...

  Poesía » Otra
1.7K 1 12

В памет на НИКИ!

 

 

Една сълза. По-тежка от обида!

В очите ù внезапно се роди...

Едва прехвърлил двайстата година,

а трябваше с света да се прости.

 

 

Едва разбрал какво е да обичаш

със порива на цялото сърце.

Едва изпитал тръпката да дишаш

с разтворени във въздуха криле.

 

 

Едно момче политна към звездите

преди да е открило рая тук.

Но споменът, усмивката, очите -

остават да блестят! И никой друг

 

 

не може да запълни празнината

от липсата на неговия глас.

Такъв човек оставя отпечатък...

Дълбока диря някъде във нас!

 

 

... Една сълза във погледа на майка,

изпращаща сина си в друг живот,

се спусна по студената мозайка.

За сбогом! За последен благослов...

 

 

 

 

Моля, не оценявайте!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...