25 nov 2009, 11:01

Дълбока диря...

  Poesía » Otra
1.7K 1 12

В памет на НИКИ!

 

 

Една сълза. По-тежка от обида!

В очите ù внезапно се роди...

Едва прехвърлил двайстата година,

а трябваше с света да се прости.

 

 

Едва разбрал какво е да обичаш

със порива на цялото сърце.

Едва изпитал тръпката да дишаш

с разтворени във въздуха криле.

 

 

Едно момче политна към звездите

преди да е открило рая тук.

Но споменът, усмивката, очите -

остават да блестят! И никой друг

 

 

не може да запълни празнината

от липсата на неговия глас.

Такъв човек оставя отпечатък...

Дълбока диря някъде във нас!

 

 

... Една сълза във погледа на майка,

изпращаща сина си в друг живот,

се спусна по студената мозайка.

За сбогом! За последен благослов...

 

 

 

 

Моля, не оценявайте!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...