25 nov 2009, 11:01

Дълбока диря...

  Poesía » Otra
1.7K 1 12

В памет на НИКИ!

 

 

Една сълза. По-тежка от обида!

В очите ù внезапно се роди...

Едва прехвърлил двайстата година,

а трябваше с света да се прости.

 

 

Едва разбрал какво е да обичаш

със порива на цялото сърце.

Едва изпитал тръпката да дишаш

с разтворени във въздуха криле.

 

 

Едно момче политна към звездите

преди да е открило рая тук.

Но споменът, усмивката, очите -

остават да блестят! И никой друг

 

 

не може да запълни празнината

от липсата на неговия глас.

Такъв човек оставя отпечатък...

Дълбока диря някъде във нас!

 

 

... Една сълза във погледа на майка,

изпращаща сина си в друг живот,

се спусна по студената мозайка.

За сбогом! За последен благослов...

 

 

 

 

Моля, не оценявайте!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...