Дълбока диря...
В памет на НИКИ!
Една сълза. По-тежка от обида!
В очите ù внезапно се роди...
Едва прехвърлил двайстата година,
а трябваше с света да се прости.
Едва разбрал какво е да обичаш
със порива на цялото сърце.
Едва изпитал тръпката да дишаш
с разтворени във въздуха криле.
Едно момче политна към звездите
преди да е открило рая тук.
Но споменът, усмивката, очите -
остават да блестят! И никой друг
не може да запълни празнината
от липсата на неговия глас.
Такъв човек оставя отпечатък...
Дълбока диря някъде във нас!
... Една сълза във погледа на майка,
изпращаща сина си в друг живот,
се спусна по студената мозайка.
За сбогом! За последен благослов...
Моля, не оценявайте!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
Поклон!
