19 nov 2008, 20:25

Дългият път

Poesía » De amor

882 0 2

Вървях твърде дълъг път,

изпълнен с болка и страдание...
Любимите хора, които обичах,

обърнаха ми гръб.
Сега вървя сама и чакам...
Чакам тази раздираща ме болка в гърдите да спре...
През живота си обичах, като за последно,

но разбрах, че хората са лицемери.
И сега често се питам,

разхождайки се из цветното килимче от листа:
Къде сгреших?...

Но сърцето не спира да кърви по отминалите дни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

shkaf4eto (Валентин Добрев)

Дано скоро намериш отговор и да спреш да се мъчиш!
Поздрав за стиха!

2008-11-20T06:48:11+02:00
Ledena_Kukla (Тя)

Е, то доста хора се питат тези неща, но живота е пред теб, гледай натам ,а не назад !

2008-11-19T20:27:07+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0