19 nov 2008, 20:25

Дългият път

Poesía » De amor

885 0 2

Вървях твърде дълъг път,

изпълнен с болка и страдание...
Любимите хора, които обичах,

обърнаха ми гръб.
Сега вървя сама и чакам...
Чакам тази раздираща ме болка в гърдите да спре...
През живота си обичах, като за последно,

но разбрах, че хората са лицемери.
И сега често се питам,

разхождайки се из цветното килимче от листа:
Къде сгреших?...

Но сърцето не спира да кърви по отминалите дни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

shkaf4eto (Валентин Добрев)

Дано скоро намериш отговор и да спреш да се мъчиш!
Поздрав за стиха!

2008-11-20T06:48:11+02:00
Ledena_Kukla (Тя)

Е, то доста хора се питат тези неща, но живота е пред теб, гледай натам ,а не назад !

2008-11-19T20:27:07+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0