Златито
31 el resultado
Сърцето ми ехти и не спира да мисли за твоите очи...
Сърцето ми ще изхвръкне, когато близо до мен си ти...
Сърцето пита се дали ще може да забрави всичко, което си ти...
Сърцето ме боли при мисълта, че не изпитваш същото и ти.
  541 
Вече не останаха сълзи,
а само болката в горките ми очи...
Вече не ме е страх,
само търся отново пътя, по който да се върна...
Вече не изпитвам мъка, ...
  571 
Връщам се на мястото където не боли....
Връщам се там, където сърцето не може да скърби...
Връщам се към онова, за което си е заслужавало
да продължа да живея...
Връщам се със нова сила и с гордо вдигната глава, ...
  570 
Съществуваш ли, кажи, всичко в мен ехти...
Съществуваш ли, кажи, и раната в гърдите ми
излекувай без отново да ме боли...
Съществуваш ли, кажи, прошепни името ми,
когато дъждът започне да вали... ...
  631 
Ще бъда себе си сега без да се срамувам от това...
Ще се опитам да живея без да изпитвам много чувства
и да се наранявам както до сега...
Ще бъда ледената кралица без да мисля каква съм била до сега
и дали ще мога да излекувам душата си сама....
  607 
Нека всичко започне точно сега...
Нека да бъда същата, но по-различна от приетите правила...
Нека животът не протича скучно изграден от фалша и суетата на хората по света...
Нека да се движим малко хаотично и настроени винаги романтично...
Нека светът за момент се промени и всички да се осъзнаят кол ...
  513 
"Имало едно време", всички истории започват така, странно, но е така... Съществувал един приказен свят, за който ние обикновените хора не подозираме... В този приказен свят живеели всякакви същества от дракони, до феи магьосници... Но странно как един ден се родило дете, което не приличало на тези м ...
  620 
Ще те помня все така жизнерадостна и с усмивка на лице...
Ще те помня все така бореща се с зъби и нокти за това, което искаш...
Ще те помня все така обичаща и раздаваща се на всички...
Ще те помня винаги за това, което беше, и за това, което си за мен самата...
За теб, лели...
  491 
Изгубих себе си някъде по пътя....
Изгубих сърцето си някъде по пътя...
Изгубих душата си някъде по пътя...
Изгубих сълзите си някъде по пътя...
Изгубих и теб някъде там, в безкрайната шир, търсейки това, което съм...
  623 
Вечер, когато заспя, ти бдиш над моя сън сам в нощта...
Вечер, когато заспя, ти лекуваш моята душа...
Вечер, когато заспя, съм на крилете на любовта...
  655 
Птица иска ми се да бъда сега...
Птица, която да прелита над небосвода, свободна от сивото ежедневие на деня...
Птица, лутаща се из света, търсеща утеха във своята свобода...
Птица, търсеща приключение без лицемерието на света...
  502 
Плача и не мога да се спра...
Плача за това, което съм сега...
Сякаш някаква магия ме е обгърнала с наметалото на вечността...
Плача и се вайкам в тъмницата на пазителя, заключил моята душа...
  652 
Зад маската се крия сега и не остана от мен следа...
Зад маската умирам сега и раздирам душата си сама...
Зад маската не останаха чувства, а само несподелената тъга.
  516 
Крещя срещу вятъра сега...
Крещя и боли ме от това...
Крещя и моля се сама, прикрита в дълбините на моята душа...
Крещя и викам като изплашено дете, изгубено в тъмнината на нощта.
  725 
Усещам студина, непозната до преди...
Усещам болка там, където не боли...
Усещам познато лице, което в минал живот може би съм обичала силно, а сега възникват въпроси...
Усещам сълзи, изплакани преди....
Усещам, че все още някой ме е обичал тайничко... ...
  661 
Споменът за теб живее все още в мен...
Споменът за теб ридае с мен...
Споменът за теб тежи като буца,
затиснала сърцето вътре в мен...
Споменът за любовта ти кара ме да плача ...
  643 
Обичам те, когато нямам за какво да се боря...
Обичам те, с всяка глътка въздух...
Обичам те, като вълна, разбиваща се във скалите...
Обичам те, със искрената обич на дете...
  763 
Помниш ли пролетта, която грееше в цветята...
Помниш ли как птиците пееха радостната си песен...
Помниш ли разлистващите се дървета, отново завръщащи се към живота...
Помниш ли красивата и жизнерадостна усмивка на искрящото слънце в очите ми...
Помниш ли как вятърът ни целуваше нежно... ...
  602 
Аз съм злото, надвиснало над града....
Аз съм злото, което стряска те в съня...
Аз съм злото зад твоите очи сега...
Аз съм злото с острата кама...
  635 
Отровата ти ме изгаря като въглен...
Отровата ти настъпва във всяка жила по тялото ми...
Отровата ти ме кара да крещя името ти до забрава...
  709 
Сянката - ето я зад теб, тя те чака...
Сянката - ето я, плаче там, до теб, и иска да я чуеш...
Сянката - ето я, тя е силуетът, от който се страхуваш нощем...
  666 
Вземи мен, когато слънцето залезе...
Вземи мен, когато болката надвисва над града...
Вземи мен, когато крилете на нощта обгърнат те в тъма.
  722 
Призраците от миналото -
следват ме всяка секунда от деня.
Призраците от съня
карат ме да настръхвам вечер, когато съм сама.
Призраците от мрака на нощта, ...
  742 
Бягство от реалността,
как бих искала това...
Бягство от въпросите,
какво блаженство бих изпитала сега...
Бягство от съня, ...
  620 
Огнените ти очи прогарят душата ми, щом погледнеш в мен...
Студеното ти тяло има власт над мен, щом докоснеш ме...
Усмивката ти кара ме да настръхвам, щом доближиш ме ти...
Целувката ти, тъй страстна и опасна, кара ме да забравя да дишам.
  629 
Искам това, което не ме желае.
Искам любовта, която изгаря в гърдите ми...
Искам черната и страшна нощ да ридае с мен...
Искам болката, изгаряща ме отвътре, да утихне...
Искам да целунеш страстно пак кървящите ми устни... ...
  1088 
Вървях твърде дълъг път,
изпълнен с болка и страдание...
Любимите хора, които обичах,
обърнаха ми гръб.
Сега вървя сама и чакам... ...
  676 
Боли, защо любовта убива.
Тъй сладка, ала тъй горчива.
Макар че толкова ранява,
тя и обича толкова силно,
че може и да те убие, ...
  672 
###
Животът.
Какво, значи това?
Че ще живеем вечно.
Всеки умира, рано или късно. ...
  624 
***
Аз стоя сама
в мрака на самотата...
Опитвам се да те изтръгна
от своето сърце, ...
  797 
***
Ти си там, в далечината...
и ме гледаш с твоите
студени, премръзнали очи,
които не знаят какво е любов... ...
  799 
Propuestas
: ??:??