Дългият път
Вървях твърде дълъг път,
изпълнен с болка и страдание...
Любимите хора, които обичах,
обърнаха ми гръб.
Сега вървя сама и чакам...
Чакам тази раздираща ме болка в гърдите да спре...
През живота си обичах, като за последно,
но разбрах, че хората са лицемери.
И сега често се питам,
разхождайки се из цветното килимче от листа:
Къде сгреших?...
Но сърцето не спира да кърви по отминалите дни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златина Атанасова Все права защищены
!