Дългият път

Nov 19, 2008, 8:25 PM

Poetry » Love

638 0 2

Вървях твърде дълъг път,

изпълнен с болка и страдание...
Любимите хора, които обичах,

обърнаха ми гръб.
Сега вървя сама и чакам...
Чакам тази раздираща ме болка в гърдите да спре...
През живота си обичах, като за последно,

но разбрах, че хората са лицемери.
И сега често се питам,

разхождайки се из цветното килимче от листа:
Къде сгреших?...

Но сърцето не спира да кърви по отминалите дни.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

shkaf4eto (Валентин Добрев)

2008-11-20T06:48:11+02:00

Дано скоро намериш отговор и да спреш да се мъчиш!
Поздрав за стиха!
Ledena_Kukla (Тя)

2008-11-19T20:27:07+02:00

Е, то доста хора се питат тези неща, но живота е пред теб, гледай натам ,а не назад !