21 jul 2011, 20:08

Дълъг спомен

889 0 1

Аз дълго спирах се да не напиша стихове, на тебе посветени,

и дълго спирах се да не изплача сълзите, напиращи във мене.

Аз  дълго спирах се да не изкажа чувствата, от теб несподелени,

и дълго спирах се да не говоря за теб неща  определени.

 

И дълго лутах се да те намеря, някъде изгубена в безкрая,

и дълго бързах тебе да догоня, за да те загубя най-накрая.

Останах сам във тъмнината, опитвайки се пътя да намеря,

да избягам цял от тишината, да се опитам да не ослепея!

 

 

Да, дълго лутах се, за да избягам и успях със сетни сили,

без да чуя блага дума, без да усетя погледите мили.

И ето ме самичък в тъмна стая, там, където някъде те топлих,

а сега намирам в нея едно момче със старите си вопли!

 

 

А може би не си виновна и напразно тебе обвинявам,

а може би си ти самотна и като мене бавно ослепяваш,

изтръгва се въздишка от гърдите, сълзите бавно се търкулват

и мокри от тъга са ми очите и спомените бавно се забулват!

 

 

Ще си отидеш, знам, ще си отидеш, след дни, а може след години,

но няма да те има в мене, ще ми липсват ли ръцете ти раними?

Дали тогава пак ще си те спомням, но не с тъга, а само със усмивка?

Дали тогава пак ще ми напомняш, че някога за мене беше всичко!!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...