Jul 21, 2011, 8:08 PM

Дълъг спомен

  Poetry » Love
878 0 1

Аз дълго спирах се да не напиша стихове, на тебе посветени,

и дълго спирах се да не изплача сълзите, напиращи във мене.

Аз  дълго спирах се да не изкажа чувствата, от теб несподелени,

и дълго спирах се да не говоря за теб неща  определени.

 

И дълго лутах се да те намеря, някъде изгубена в безкрая,

и дълго бързах тебе да догоня, за да те загубя най-накрая.

Останах сам във тъмнината, опитвайки се пътя да намеря,

да избягам цял от тишината, да се опитам да не ослепея!

 

 

Да, дълго лутах се, за да избягам и успях със сетни сили,

без да чуя блага дума, без да усетя погледите мили.

И ето ме самичък в тъмна стая, там, където някъде те топлих,

а сега намирам в нея едно момче със старите си вопли!

 

 

А може би не си виновна и напразно тебе обвинявам,

а може би си ти самотна и като мене бавно ослепяваш,

изтръгва се въздишка от гърдите, сълзите бавно се търкулват

и мокри от тъга са ми очите и спомените бавно се забулват!

 

 

Ще си отидеш, знам, ще си отидеш, след дни, а може след години,

но няма да те има в мене, ще ми липсват ли ръцете ти раними?

Дали тогава пак ще си те спомням, но не с тъга, а само със усмивка?

Дали тогава пак ще ми напомняш, че някога за мене беше всичко!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...