Дърво с листа искрящи,
свежест от кичестата есен,
възкачило оназ далечна долина...
Извисява се с ефирна светлина
и докосва с потайна нежност небесна синева...
Идва зимата студена,
листата падат постепенно,
остава само споменът за тях...
Сълзи се свличат като ефирни капки,
само мраз обхваща клоните болнави...
Ний сме като тях - изпълнени с плам,
но зад всеки кът потаен ...