Дървета без листа
Дърво с листа искрящи,
свежест от кичестата есен,
възкачило оназ далечна долина...
Извисява се с ефирна светлина
и докосва с потайна нежност небесна синева...
Идва зимата студена,
листата падат постепенно,
остава само споменът за тях...
Сълзи се свличат като ефирни капки,
само мраз обхваща клоните болнави...
Ний сме като тях - изпълнени с плам,
но зад всеки кът потаен
чака ни смразяващият кръговрат.
Има кой да скъса нашите "листа"...
Попадаме в безумен кръговрат,
сред безумната тълпа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зузка Всички права запазени
