Dec 14, 2007, 9:12 AM

Дървета без листа

  Poetry » Other
1.2K 0 11

Дърво с листа искрящи,
свежест от кичестата есен,
възкачило оназ далечна долина...
Извисява се с ефирна светлина
и докосва с потайна нежност небесна синева...

 

Идва зимата студена,
листата падат постепенно,
остава само споменът за тях...
Сълзи се свличат като ефирни капки,
само мраз обхваща клоните болнави...

 

Ний сме като тях - изпълнени с плам,
но зад всеки кът потаен
чака ни смразяващият кръговрат.
Има кой да скъса нашите "листа"...

 

Попадаме в безумен кръговрат,

сред безумната тълпа...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зузка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...