3 dic 2011, 22:46

Дърво

  Poesía » Otra
682 0 9

По клоните ми слизаш - като вятър
и с дъх разлистваш тъжните листа,
обсипваш ги с целувки и ги чакаш
да дойдат с теб - разбрали есента.
 
От бурите в короната ми вече
отчупиха се клонки и мечти,
смолата ми - през раните изтече,
но в птиците ми - искам да си ти...
 
Пак искам да запееш в утринта ми,
да видя с теб любимото небе,
което с хоризонта все ме гали
и сгушва се във мен - като дете.
 
Да цъфне пак животът върху мене,
да върже плод - последно любовта
и с птиците в оставащото време
навярно ще се влюбим в есента...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...