Дърво
По клоните ми слизаш - като вятър
и с дъх разлистваш тъжните листа,
обсипваш ги с целувки и ги чакаш
да дойдат с теб - разбрали есента.
От бурите в короната ми вече
отчупиха се клонки и мечти,
смолата ми - през раните изтече,
но в птиците ми - искам да си ти...
Пак искам да запееш в утринта ми,
да видя с теб любимото небе,
което с хоризонта все ме гали
и сгушва се във мен - като дете.
Да цъфне пак животът върху мене,
да върже плод - последно любовта
и с птиците в оставащото време
навярно ще се влюбим в есента...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чавдар Все права защищены
Напомня ми на стила на Евтим Евтимов. 
