chvassilev (Чавдар ) chvassilev (Чавдар )
6 223
Dec 3, 2011, 10:46 PM

Дърво

  Poetry » Other
680 0 9

По клоните ми слизаш - като вятър
и с дъх разлистваш тъжните листа,
обсипваш ги с целувки и ги чакаш
да дойдат с теб - разбрали есента.
 
От бурите в короната ми вече
отчупиха се клонки и мечти,
смолата ми - през раните изтече,
но в птиците ми - искам да си ти...
 
Пак искам да запееш в утринта ми,
да видя с теб любимото небе,
което с хоризонта все ме гали
и сгушва се във мен - като дете.
 
Да цъфне пак животът върху мене,
да върже плод - последно любовта
и с птиците в оставащото време
навярно ще се влюбим в есента...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0