враната (Маргарита Василева) враната (Маргарита Василева)
5 156
17 jun 2008, 6:40

Дървото...

  Poesía
955 0 14

Дървото не очаква

небето да го порази.

И мравките са му приятели...

Листата му -

миниатюрна светлина (наесен),

а стволът му -

дъждовен коловоз.

Над корените -

топла пелерина от трева,

кората -

карта на живота.

Само дърво,

но горе, над небето...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Re4enKos (ВикМарк)
    Re4enKos (ВикМарк)
    ...гората е направена
    от
    самотни...


    дървета.
  • timon (МАРИЯ)
    timon (МАРИЯ)
    хубав стих!
    поздрави
    t.
  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Още веднъж

    Ще се катеря догоре. Още веднъж.
    Където проплакват скалите.
    Където са облаци бременни с дъжд.
    Където се раждат орлите.

    По полята ще тръгна. Още веднъж.
    Стъклопис ,дето везат реките.
    Там, дето никнат пшеница и ръж
    и от слънце болят те очите.

    Ще дойда при тебе с априлския дъжд.
    До косите ти пищни- теменужки ще сложа.
    Ще те целуна в съня ти. Още веднъж.
    Ще те милвам, ще шепна: Прекрасна е, Боже!

    А после е ясно докога, накъде.
    Будила ли си някога заспало дете?!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Много красив стих...замислящ...разълнува ме...
    с обич, мила Маргарита...прекрасно пишеш...!
  • pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    Дървото не очаква

    небето да го порази.



    ...

    Дървета сме,
    явно...


    !!!*

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0