враната (Маргарита Василева)
156 5525
17.06.2008 г., 6:40 ч.

Дървото... 

  Поезия
801 0 14

Дървото не очаква

небето да го порази.

И мравките са му приятели...

Листата му -

миниатюрна светлина (наесен),

а стволът му -

дъждовен коловоз.

Над корените -

топла пелерина от трева,

кората -

карта на живота.

Само дърво,

но горе, над небето...

© Маргарита Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...гората е направена
    от
    самотни...


    дървета.
  • хубав стих!
    поздрави
    t.
  • Още веднъж

    Ще се катеря догоре. Още веднъж.
    Където проплакват скалите.
    Където са облаци бременни с дъжд.
    Където се раждат орлите.

    По полята ще тръгна. Още веднъж.
    Стъклопис ,дето везат реките.
    Там, дето никнат пшеница и ръж
    и от слънце болят те очите.

    Ще дойда при тебе с априлския дъжд.
    До косите ти пищни- теменужки ще сложа.
    Ще те целуна в съня ти. Още веднъж.
    Ще те милвам, ще шепна: Прекрасна е, Боже!

    А после е ясно докога, накъде.
    Будила ли си някога заспало дете?!
  • Много красив стих...замислящ...разълнува ме...
    с обич, мила Маргарита...прекрасно пишеш...!
  • Дървото не очаква

    небето да го порази.



    ...

    Дървета сме,
    явно...


    !!!*

  • силна образност
    на чувствен автор
  • Имам си едно дърво, с което си споделям накривялото и от което се зареждам (може да звучи налудничаво, ама...
    Поздрави!
  • Но е тръгнало от доло нали, Марги?Ние също се стремим нагоре!
    Поздравления.
  • Брей-й-й-й-й!!!!!!
  • Толкова мъдрост...
    Марго!!!
    Пристрастявам се...
  • Прекрасно!
    А какво ли е долу?
  • хареса ми
    Поздрав!
  • Прекрасно!
  • Поздрави за прекрасния стих!!!
Предложения
: ??:??