17.06.2008 г., 6:40

Дървото...

959 0 14

Дървото не очаква

небето да го порази.

И мравките са му приятели...

Листата му -

миниатюрна светлина (наесен),

а стволът му -

дъждовен коловоз.

Над корените -

топла пелерина от трева,

кората -

карта на живота.

Само дърво,

но горе, над небето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...гората е направена
    от
    самотни...


    дървета.
  • хубав стих!
    поздрави
    t.
  • Още веднъж

    Ще се катеря догоре. Още веднъж.
    Където проплакват скалите.
    Където са облаци бременни с дъжд.
    Където се раждат орлите.

    По полята ще тръгна. Още веднъж.
    Стъклопис ,дето везат реките.
    Там, дето никнат пшеница и ръж
    и от слънце болят те очите.

    Ще дойда при тебе с априлския дъжд.
    До косите ти пищни- теменужки ще сложа.
    Ще те целуна в съня ти. Още веднъж.
    Ще те милвам, ще шепна: Прекрасна е, Боже!

    А после е ясно докога, накъде.
    Будила ли си някога заспало дете?!
  • Много красив стих...замислящ...разълнува ме...
    с обич, мила Маргарита...прекрасно пишеш...!
  • Дървото не очаква

    небето да го порази.



    ...

    Дървета сме,
    явно...


    !!!*

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...