враната (Маргарита Василева) враната (Маргарита Василева)
5 156
Jun 17, 2008, 6:40 AM

Дървото...

  Poetry
953 0 14

Дървото не очаква

небето да го порази.

И мравките са му приятели...

Листата му -

миниатюрна светлина (наесен),

а стволът му -

дъждовен коловоз.

Над корените -

топла пелерина от трева,

кората -

карта на живота.

Само дърво,

но горе, над небето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Re4enKos (ВикМарк)
    Re4enKos (ВикМарк)
    ...гората е направена
    от
    самотни...


    дървета.
  • timon (МАРИЯ)
    timon (МАРИЯ)
    хубав стих!
    поздрави
    t.
  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Още веднъж

    Ще се катеря догоре. Още веднъж.
    Където проплакват скалите.
    Където са облаци бременни с дъжд.
    Където се раждат орлите.

    По полята ще тръгна. Още веднъж.
    Стъклопис ,дето везат реките.
    Там, дето никнат пшеница и ръж
    и от слънце болят те очите.

    Ще дойда при тебе с априлския дъжд.
    До косите ти пищни- теменужки ще сложа.
    Ще те целуна в съня ти. Още веднъж.
    Ще те милвам, ще шепна: Прекрасна е, Боже!

    А после е ясно докога, накъде.
    Будила ли си някога заспало дете?!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Много красив стих...замислящ...разълнува ме...
    с обич, мила Маргарита...прекрасно пишеш...!
  • pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    Дървото не очаква

    небето да го порази.



    ...

    Дървета сме,
    явно...


    !!!*

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0