25 sept 2010, 19:59

Дървото

  Poesía » Otra
1.8K 1 42

        Дървото


Не знаеше, че някой ден

светкавица ще го запали;

че всяко нещо е с предел

и дръзките най-първи падат.

 

Над всички в старата гора,

прободе облаците даже.
И не видя, и не разбра

как мълнията го наказа:

 

прониза го – от връх до корен.

Сега гори. И страшно свети.

И пламъците непокорни

са сякаш стълба. До небето...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех!
  • За мен беше важно да чуя твоята дума.
    Благодаря, Ивайло!
  • Стихото е с мото от мое произведение, но звучи и самостойно, Ели. Звучи и монолитно. Талантливо. Искрено. А високите оценки на творците, посетили твоята страница, го доказват. Барона
  • Здравейте, Галена, Петя и Галина! Със закъснение ви благодаря за компетентните, оценъчни и щедри
    мнения под този стих. Едва сега видях.
    Аз дълбоко съпреживявам поезията на Ивайло Терзийски и пиша по негови мотиви.
    Вашата искрена подкрепа ме окуражава да покажа тук и други подобни мои творби.
    Светли и топли дни ви пожелавам!
  • !!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...