Дървото

Поезия » Друга

1.8K 1 42

Дървото

Не знаеше, че някой ден

светкавица ще го запали;

че всяко нещо е с предел

и дръзките най-първи падат.

Над всички в старата гора,

прободе облаците даже.
И не видя, и не разбра

как мълнията го наказа:

прониза го – от връх до корен.

Сега гори. И страшно свети.

И пламъците непокорни

са сякаш стълба. До небето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

rosy88 (Росица Младенова)

Ех!

2010-11-24T20:56:23+02:00
voda (Елица Ангелова)

За мен беше важно да чуя твоята дума.
Благодаря, Ивайло!

2010-10-24T17:09:21+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Стихото е с мото от мое произведение, но звучи и самостойно, Ели. Звучи и монолитно. Талантливо. Искрено. А високите оценки на творците, посетили твоята страница, го доказват. Барона

2010-10-24T13:29:28+03:00
voda (Елица Ангелова)

Здравейте, Галена, Петя и Галина! Със закъснение ви благодаря за компетентните, оценъчни и щедри
мнения под този стих. Едва сега видях.
Аз дълбоко съпреживявам поезията на Ивайло Терзийски и пиша по негови мотиви.
Вашата искрена подкрепа ме окуражава да покажа тук и други подобни мои творби.
Светли и топли дни ви пожелавам!

2010-10-19T20:28:22+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

!!!

2010-10-08T16:48:14+03:00