vega666 (Младен Мисана) vega666 (Младен Мисана)
147 1.8K
14 feb 2014, 11:12  

Дървото

1.5K 5 11
Ето го Дървото!
Пред мен лежи
отсечена напречно
неговата истина
и неусетно кръговете му
затварят ме във смисъла...
И двамата мълчим.
Не трябват думи.
... Едно мълчание на никнещия страх
в шума на отзвучалото бездумие...
Очите му ме гледат от отрязания упор
през дървените си бразди
... И мисълта!
Но аз не виждам нищо зад гърба ù.
Живял съм цял живот в това Дърво,
отсечен съм със него и кръвта
навярно е попила във пръстта
засъхнала в гримасата на корените...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Едно от малкото стихотворения, извън класическия стих, които толкова много ми харесаха! Впива корени в душата написаното от теб, Младене! Браво!
  • vedrina (Марина Стоянова)
    vedrina (Марина Стоянова)
    Настръхнах - като прераждане или връзка с предишен живот...!!!
  • EvaFilth (Eva Filth)
    EvaFilth (Eva Filth)
    Но нека помислим, та дори за миг, че сме прекрасни кичести дръвчета...
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Благодаря ти, Камен! Извини ме за късния отговор, но едвам сега видях, че си коментирал. Желая ти здраве и творчески импулс.
  • neznakomec (Камен)
    neznakomec (Камен)
    Ние всички сме някакви дървета. Някой отсечени, други окастрени, трети изсъхнали, но най-страшното е когато те изтръгнат из корен. Поздрав за алегорията!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0