14 февр. 2014 г., 11:12 2015-04-23T13:55:42+03:00

Дървото

Поэзия » Философская

1.5K 5 11

Ето го Дървото!
Пред мен лежи
отсечена напречно
неговата истина
и неусетно кръговете му
затварят ме във смисъла...
И двамата мълчим.
Не трябват думи.
... Едно мълчание на никнещия страх
в шума на отзвучалото бездумие...
Очите му ме гледат от отрязания упор
през дървените си бразди
... И мисълта!
Но аз не виждам нищо зад гърба ù.
Живял съм цял живот в това Дърво,
отсечен съм със него и кръвта
навярно е попила във пръстта
засъхнала в гримасата на корените...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Едно от малкото стихотворения, извън класическия стих, които толкова много ми харесаха! Впива корени в душата написаното от теб, Младене! Браво!

2022-10-20T15:23:04+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

Настръхнах - като прераждане или връзка с предишен живот...!!!

2017-02-07T20:52:30+02:00
EvaFilth (Eva Filth)

Но нека помислим, та дори за миг, че сме прекрасни кичести дръвчета...

2016-01-27T17:13:30+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ти, Камен! Извини ме за късния отговор, но едвам сега видях, че си коментирал. Желая ти здраве и творчески импулс.

2014-06-04T04:03:59+03:00
neznakomec (Камен)

Ние всички сме някакви дървета. Някой отсечени, други окастрени, трети изсъхнали, но най-страшното е когато те изтръгнат из корен. Поздрав за алегорията!

2014-02-24T09:19:57+02:00