vega666 (Младен Мисана) vega666 (Младен Мисана)
147 1.8K
14.02.2014 г., 11:12  

Дървото

1.5K 5 11
Ето го Дървото!
Пред мен лежи
отсечена напречно
неговата истина
и неусетно кръговете му
затварят ме във смисъла...
И двамата мълчим.
Не трябват думи.
... Едно мълчание на никнещия страх
в шума на отзвучалото бездумие...
Очите му ме гледат от отрязания упор
през дървените си бразди
... И мисълта!
Но аз не виждам нищо зад гърба ù.
Живял съм цял живот в това Дърво,
отсечен съм със него и кръвта
навярно е попила във пръстта
засъхнала в гримасата на корените...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Едно от малкото стихотворения, извън класическия стих, които толкова много ми харесаха! Впива корени в душата написаното от теб, Младене! Браво!
  • vedrina (Марина Стоянова)
    vedrina (Марина Стоянова)
    Настръхнах - като прераждане или връзка с предишен живот...!!!
  • EvaFilth (Eva Filth)
    EvaFilth (Eva Filth)
    Но нека помислим, та дори за миг, че сме прекрасни кичести дръвчета...
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Благодаря ти, Камен! Извини ме за късния отговор, но едвам сега видях, че си коментирал. Желая ти здраве и творчески импулс.
  • neznakomec (Камен)
    neznakomec (Камен)
    Ние всички сме някакви дървета. Някой отсечени, други окастрени, трети изсъхнали, но най-страшното е когато те изтръгнат из корен. Поздрав за алегорията!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9