9 nov 2011, 20:30

Дървото и неговите листа

773 0 0

Когато дърветата губят свойте пожълтели листа,
те плачат, страдат, срамуват се от тяхната голота.
Желаят да потънат в дълбините на земята,
така че никой да не види болката и скръбта,
скрита дълбоко в техните стъбла.
Ти стоиш и гледаш го, но разбираш ли
какво изпитва, усещаш ли погледа,
който кара сърцето ти да се свива.
Аз стоя тихо и го наблюдавам,
дървото, изгубило неговите листа.
А то, горкото, наведено стои,
копнеещо да изчезне от света.
Разбирам неговите чувства,
чувам неговия глас,
колко тъжно ми шепти:
- "Моля те, листата ми върни"
Дъхът ми спира, сърцето ми ридае.
Споделям неговата болка,
защо толкова силна тя е!?

Измина време, сезонът се смени,
листата отново, пак цъфтят.
Сега дървото гордо стоеше,
викаше силно, направо крещеше.
Радваше се на новите листа,
които дойдоха с полъха на пролетта.
Красотата му беше невероятна,
съчетана с радостта.
Господи, колко малко му трябва,
за да е щастливо то сега.
Усетих как ме погледна, явно ме разпозна,
усмихна се и ми прошепна
- "Благодаря ти, че сподели моята тъга".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...