9.11.2011 г., 20:30

Дървото и неговите листа

764 0 0

Когато дърветата губят свойте пожълтели листа,
те плачат, страдат, срамуват се от тяхната голота.
Желаят да потънат в дълбините на земята,
така че никой да не види болката и скръбта,
скрита дълбоко в техните стъбла.
Ти стоиш и гледаш го, но разбираш ли
какво изпитва, усещаш ли погледа,
който кара сърцето ти да се свива.
Аз стоя тихо и го наблюдавам,
дървото, изгубило неговите листа.
А то, горкото, наведено стои,
копнеещо да изчезне от света.
Разбирам неговите чувства,
чувам неговия глас,
колко тъжно ми шепти:
- "Моля те, листата ми върни"
Дъхът ми спира, сърцето ми ридае.
Споделям неговата болка,
защо толкова силна тя е!?

Измина време, сезонът се смени,
листата отново, пак цъфтят.
Сега дървото гордо стоеше,
викаше силно, направо крещеше.
Радваше се на новите листа,
които дойдоха с полъха на пролетта.
Красотата му беше невероятна,
съчетана с радостта.
Господи, колко малко му трябва,
за да е щастливо то сега.
Усетих как ме погледна, явно ме разпозна,
усмихна се и ми прошепна
- "Благодаря ти, че сподели моята тъга".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...