16 abr 2013, 23:07

Дървото на живота

700 0 0

А цветето растеше като любовта към теб:

ту боледуваше, когато те разлюбвах,

ту грейваше, когато те целувах,

ту се окичваше със цветове,

когато си прощавахме взаимно.

И клюмаше, когато с безразличие

те отминавах.

Не дишаше, когато с друг те сменях

и стенеше, когато те забравях.

Живееше чрез нашата любов.

Разбираше от много и от малко,

и беше наранимото дете, 

което жалехме и двамата.

Навярно, затова наричат цветето - 

Дървото на живота.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...