Apr 16, 2013, 11:07 PM

Дървото на живота

  Poetry » Love
703 0 0

А цветето растеше като любовта към теб:

ту боледуваше, когато те разлюбвах,

ту грейваше, когато те целувах,

ту се окичваше със цветове,

когато си прощавахме взаимно.

И клюмаше, когато с безразличие

те отминавах.

Не дишаше, когато с друг те сменях

и стенеше, когато те забравях.

Живееше чрез нашата любов.

Разбираше от много и от малко,

и беше наранимото дете, 

което жалехме и двамата.

Навярно, затова наричат цветето - 

Дървото на живота.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...