16.04.2013 г., 23:07

Дървото на живота

701 0 0

А цветето растеше като любовта към теб:

ту боледуваше, когато те разлюбвах,

ту грейваше, когато те целувах,

ту се окичваше със цветове,

когато си прощавахме взаимно.

И клюмаше, когато с безразличие

те отминавах.

Не дишаше, когато с друг те сменях

и стенеше, когато те забравях.

Живееше чрез нашата любов.

Разбираше от много и от малко,

и беше наранимото дете, 

което жалехме и двамата.

Навярно, затова наричат цветето - 

Дървото на живота.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...