16 апр. 2013 г., 23:07

Дървото на живота

702 0 0

А цветето растеше като любовта към теб:

ту боледуваше, когато те разлюбвах,

ту грейваше, когато те целувах,

ту се окичваше със цветове,

когато си прощавахме взаимно.

И клюмаше, когато с безразличие

те отминавах.

Не дишаше, когато с друг те сменях

и стенеше, когато те забравях.

Живееше чрез нашата любов.

Разбираше от много и от малко,

и беше наранимото дете, 

което жалехме и двамата.

Навярно, затова наричат цветето - 

Дървото на живота.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...