А цветето растеше като любовта към теб:

ту боледуваше, когато те разлюбвах,

ту грейваше, когато те целувах,

ту се окичваше със цветове,

когато си прощавахме взаимно.

И клюмаше, когато с безразличие

те отминавах.

Не дишаше, когато с друг те сменях

и стенеше, когато те забравях.

Живееше чрез нашата любов.

Разбираше от много и от малко,

и беше наранимото дете, 

което жалехме и двамата.

Навярно, затова наричат цветето - 

Дървото на живота.