17 dic 2017, 18:37

Дървото на живота

  Poesía
491 1 4

 

Такава топлина не бях помисляла...
Докоснах първия ти стих –
не бях дочувала шепота,
бях усмивка от безгрижие.
Душата си не бях дочула.
Но сърцето ми трепереше – лист,
под стъпките все нагоре
към (сладката за децата) мистика.
Такава светлина не бях усещала
по сънените клепачи на утрото.
Прозорците ставаха ями...
Още се взирам в тъмното.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От корена нагоре до небето
    разперили са клоните ръце.
    Прошепват листите - Кога? Където...
    И колко място е едно сърце...

    Аплодисменти и от мен с възхищение!
  • Задълбочен прочит и въздействие!
  • Споделям казаното от Младен!
    Моите поздравления! Бъди и пиши!
  • Наистина поезията е Божие откровение и светлина. Описала си превъзходно съприкосновението си с нея, Йоана. Много ми хареса стихотворението ти. Излъчва сакралност!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...