Такава топлина не бях помисляла...
Докоснах първия ти стих –
не бях дочувала шепота,
бях усмивка от безгрижие.
Душата си не бях дочула.
Но сърцето ми трепереше – лист,
под стъпките все нагоре
към (сладката за децата) мистика.
Такава светлина не бях усещала
по сънените клепачи на утрото.
Прозорците ставаха ями...
Още се взирам в тъмното.