17 дек. 2017 г., 18:37

Дървото на живота

Поэзия

482 1 4

Такава топлина не бях помисляла...
Докоснах първия ти стих –
не бях дочувала шепота,
бях усмивка от безгрижие.
Душата си не бях дочула.
Но сърцето ми трепереше – лист,
под стъпките все нагоре
към (сладката за децата) мистика.
Такава светлина не бях усещала
по сънените клепачи на утрото.
Прозорците ставаха ями...
Още се взирам в тъмното.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Довереница (Дочка Василева)

От корена нагоре до небето
разперили са клоните ръце.
Прошепват листите - Кога? Където...
И колко място е едно сърце...

Аплодисменти и от мен с възхищение!

2017-12-19T00:03:50+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Задълбочен прочит и въздействие!

2017-12-18T21:13:15+02:00
koli4a (Никола Апостолов)

Споделям казаното от Младен!
Моите поздравления! Бъди и пиши!

2017-12-17T23:45:48+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Наистина поезията е Божие откровение и светлина. Описала си превъзходно съприкосновението си с нея, Йоана. Много ми хареса стихотворението ти. Излъчва сакралност!

2017-12-17T21:04:33+02:00