limeruna (Йоана)
564 3371
17.12.2017 г., 18:37 ч.

Дървото на живота 

  Поезия
311 1 4

 

Такава топлина не бях помисляла...
Докоснах първия ти стих –
не бях дочувала шепота,
бях усмивка от безгрижие.
Душата си не бях дочула.
Но сърцето ми трепереше – лист,
под стъпките все нагоре
към (сладката за децата) мистика.
Такава светлина не бях усещала
по сънените клепачи на утрото.
Прозорците ставаха ями...
Още се взирам в тъмното.

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • От корена нагоре до небето
    разперили са клоните ръце.
    Прошепват листите - Кога? Където...
    И колко място е едно сърце...

    Аплодисменти и от мен с възхищение!
  • Задълбочен прочит и въздействие!
  • Споделям казаното от Младен!
    Моите поздравления! Бъди и пиши!
  • Наистина поезията е Божие откровение и светлина. Описала си превъзходно съприкосновението си с нея, Йоана. Много ми хареса стихотворението ти. Излъчва сакралност!
Предложения
: ??:??