15 abr 2017, 8:32

Дървото на свободата 

  Poesía » Otra
445 3 0
Корените рязаха, мачкаха листата,
с ножове-думи, стъргаха кората.
На огън сквернословен дадоха стеблата
и криеха за мястото, да забравят времената.
Доволни седнали секачите на Свободата,
спокойни, че на век ще дреме там гората,
не видели издънка малка във земята,
с листенце злачно, как расте към Светлината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??