Дървото на свободата
564
3
0
Корените рязаха, мачкаха листата,
с ножове-думи, стъргаха кората.
На огън сквернословен дадоха стеблата
и криеха за мястото, да забравят времената.
Доволни седнали секачите на Свободата,
спокойни, че на век ще дреме там гората,
не видели издънка малка във земята,
с листенце злачно, как расте към Светлината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
