15.04.2017 г., 8:32 ч.

Дървото на свободата 

  Поезия » Друга
443 3 0
Корените рязаха, мачкаха листата,
с ножове-думи, стъргаха кората.
На огън сквернословен дадоха стеблата
и криеха за мястото, да забравят времената.
Доволни седнали секачите на Свободата,
спокойни, че на век ще дреме там гората,
не видели издънка малка във земята,
с листенце злачно, как расте към Светлината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Предложения
: ??:??