Дървото на свободата

      Корените рязаха, мачкаха листата,

      с ножове-думи, стъргаха кората.

      На огън сквернословен дадоха стеблата

      и криеха за мястото, да забравят времената.

      Доволни седнали секачите на Свободата,

      спокойни, че на век ще дреме там гората,

      не видели издънка малка във земята,

      с листенце злачно, как расте към Светлината.