30 jun 2010, 14:25

Дървото пред МОЛ-а в Плевен II

  Poesía » Otra
582 0 0

Отсечено дърво -  отсечени надежди,

къс от  небето зачертан е,

прекършена е птича песен безметежна

и на паважа зее рана.

 

То бе изсъхнало от мъка, старо, сиво,

но с вяра протягаше клони.

Сънуваше, че още е младо, красиво,

окичено с цветни балони.

 

Увиваха го по идея на Явашев

с хартийки бутафорни, пъстри.

Милото, то бе толкова уплашено,

в небето вкопчваше се с пръсти.

 

Надяваше се някак си да преживее:

отново слънцето да среща,

през пролетта отново птици да му пеят,

да види лятото горещо.

 

На туй дърво приличаме и всички ние -

с надежди и мечти и драми.

В мига, когато ТЯ с КОСАТА ни открие,

остава на паважа рана.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...