Дървото пред МОЛ-а в Плевен II

Отсечено дърво -  отсечени надежди,

къс от  небето зачертан е,

прекършена е птича песен безметежна

и на паважа зее рана.

То бе изсъхнало от мъка, старо, сиво,

но с вяра протягаше клони.

Сънуваше, че още е младо, красиво,

окичено с цветни балони.

Увиваха го по идея на Явашев

с хартийки бутафорни, пъстри.

Милото, то бе толкова уплашено,

в небето вкопчваше се с пръсти.

Надяваше се някак си да преживее:

отново слънцето да среща,

през пролетта отново птици да му пеят,

да види лятото горещо.

На туй дърво приличаме и всички ние -

с надежди и мечти и драми.

В мига, когато ТЯ с КОСАТА ни открие,

остава на паважа рана.